Община Генерал Тошево

Председател на ОбС на БСП-Генерал Тошево: Яна Бонева Георгиева​ 

гр. Генерал Тошево, 9500, ул. "Васил Априлов" № 4

bsp_gt@abv.bg

Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България. Тя е сред съставните общини на област Добрич. Общината има 42 населени места с общо население 15 097 жители. Общината има 40 села, като по-големите са Кардам, Спасово, Красен, Росица, Василево, Преселенци, Люляково. Град Генерал Тошево е център на общината, разположен на 25 км. североизточно от гр. Добрич. Селищата на общината са отдалечени на 40-70 км. от Черно море. Тя е втората по големина в рамките на област Добрич. Територията ѝ е 982,238 кв. км., което представлява 20,81 % от територията на област Добрич и 4,92 % от Североизточния район.

На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 г. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури. Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка.

Първите исторически сведения за общинския център - Генерал Тошево датират от 1573 год. в списъците на джелепкешаните. Там селището е упоменато с името Касъм. Животът по тези красиви земи обаче е имало далеч преди това. Открити находки са датирани още от времето на трако-римската епоха. На територията на общината са съществували и няколко римски крепости.

Днешното си име Генерал Тошево получава през 1942 г. На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19.09.1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев. Мотивът е, че командвал Трета българска армия в епичните боеве в Добруджа през 1916 г. Това решение на Министерския съвет предопределя няколко месеца по-късно смяната на името на околийския център Касъм. Със заповед от 27.06.1942 г. е решено “с. Касъм да се преименува Генерал Тошево”. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев (тя носи и до днес това име), а селото – Генерал Тошево. Патронът - Стефан Тошев е роден на 18.12.1859 г. в Стара Загора, в семейство на търговец на медни съдове. Стефан Тошев участва в Сръбско-българската война. Служи във Видин. От там е назначен за командир на 11-ти пехотен сливенски полк. На 01.04.1887 г. е произведен в чин майор. По-късно е назначен за командир на 7-ми пехотен преславски полк и 8-ми пехотен варненски приморски полк (1890). На 02.08.1891 г. е повишен в чин подполковник, а на 02.08.1895 г. – полковник. През 1899 г. е назначен за командир на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. След това е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. През 1909 г. е назначен за командир на Първа пехотна софийска дивизия. От септември 1915 г. до декември 1916 г.  командва Трета българска армия, която воюва против Румъния на Добруджанския фронт. Под негово ръководство става атакуването и превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г. Генерал Стефан Тошев се утвърждава и като военен теоретик. Автор е на няколко книги, от които най-известни са “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г.” и “Победени, без да бъдем бити”. Умира през октомври 1924 г. За увековечаване на паметта му в центъра на Генерал Тошево на 21.12.1979 г. е открит бюст-паметник, дело на скулптора Асен Попов.

С указ от 30 януари 1960 г. село Генерал Тошево е обявено за град със същото име. В летописната книга на общината е вписано, че след възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България през 1940 г., първият кмет на Генерал Тошево е Илия С. Дженков от София, заменен само месец по-късно от Иван Тодоров.

Миналото на община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история. При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV в. пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др. При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI в. пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха. В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой,който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите й открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при с. Красен. Днес, за съжаление, тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци, те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи — знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.