За община Тервел и ОбС на БСП

Община Тервел се намира в Североизточна България, област Добрич. Общината има 26 населени места с общо население 16 178 жители.

В град Тервел някога са живели тракийски племена гети. Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през ІV-ІІІ в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики, и други. През ІІІ век от новата ера тервелският край е включен в провинция Мала Скития, с главен град Томи (сега Констанца). През VІІІ-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VІІІ-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел. За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Село Кладенци се намира в центъра между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център. Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст. Първи сведения за Тервел като селище се намират в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар. На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.

Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар - д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в. „Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в. „Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в. „Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”.

На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. На 30 януари 1960 г. с указ на Народното събрание село Тервел е обявено за град.

Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.

Традиционни за общината празници са:

Добруджанският събор - провежда се всяка четна година на 22 септември. От 2003 г. е част от празничния афиш на празника на град Тервел.

Празник на фолклора - провежда се всяка година на 6 май.

Пролетни празници на културата - провеждат се всяка година през месеците април и май.

Коледуване - провежда се всяка година през месец декември.

Лазаруване и Ладуване - провежда се всяка година през месец април.
Символ на празника е кукла-лазарка, изработена от екип на община Тервел.

Трифон Зарезан - провежда се всяка година на 14 февруари в селата на общината.

Конкурс “Калинка Вълчева” - провежда се всяка нечетна година през месец май. Първият конкурс за изпълнители на традиционна добруджанска народна песен на името на „добруджанския славей” Калинка Вълчева е проведен на 11 и 12 май 2001 г. по инициатива на община Тервел. Наградният фонд се осигурява от общината, а журито е съставено от известни композитори и фолклористи в България.

Международен ден на ромите - провежда се всяка година в навечерието на 8 април. Организира се и се финансира от община Тервел.

 

За ОбС на БСП-Тервел:

Стефка Костадинова - председател на ОбС на БСП-Тервел, 63 години

Мария Бонева - председател на Младежко обединение на БСП-Тервел

 

Контакти на ОбС на БСП Тервел:

гр. Тервел 9450
ул. „Димитър Дончев“ № 44
е-mail:
[email protected]
 
Представителство на БСП в местната власт в община Тервел:
 
ИНЖ. ЖИВКО ГЕОРГИЕВ - КМЕТ

Роден на 06.02.1955 г. в гр. Тервел. Завършва висше образование във ВХТИ София, специалност “Технология на химичните влакна”. Кариерата му е посветена на завършената в университета специалност, която практикува в страната и чужбина (Русия и Германия). В България работи в българо-гръцко дружество и дълги години управлява “Пластхим-Т” АД в град Тервел. Владее руски език и ползва немски език.
На Местни избори 2015 е избран за кмет на община Тервел за пети мандат - 1995-1999 г., 2003-2007 г., 2007-2011 г., 2011-2015 г., 2015 - 2019.
 
Представителство на БСП в Общински съвет-Тервел, МАНДАТ 2015 - 2019:

Галина Тончева, 36 години, член на Постоянна комисия „Бюджет, финанси, икономика, европейски фондове, национални и регионални програми”
Диана Йорданова, 47 години, член на Постоянна комисия „Обществен ред, устройство на територията и екология”
Иван Желязков, 54 години, председател на Постоянна комисия „Образование, здравеопазване, култура, спорт, социална политика, вероизповедание и туризъм”
Калоян Тодоров, 44 години
Мария Димитрова, 27 години, член на Постоянна комисия „Обществен ред, устройство на територията и екология”
Нели Денева, 33 години, заместник-председател на ПК „Образование, здравеопазване, култура, спорт, социална политика, вероизповедание и туризъм”
Никола Гочев, 70 години, председател на Постоянна комисия „Бюджет, финанси, икономика, европейски фондове, национални и регионални програми”
Петко Колев, 36 години, член на ПК „Инфраструктура, транспорт и общинска собственост”
 
 
 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи