Председател на ОбС на БСП-Крушари: Здравко Христов Здравков

с. Крушари 9410, ул. "9-ти септември" № 13

obs_bsp_krushari@abv.bg

Община Крушари се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич. Общината има 19 населени места с общо население 4 547 жители. 

Населени места в община Крушари:

Забележителности

Текето - Двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия край с. Александрия

До средата на миналия век, на около 1,5 км северозападно от с. Александрия (Капаклии), сред вековни брястове се е намирало двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, известно сред местното население като “Дървеното теке”. Според направеното тогава от специалисти архитектурно заснемане, то е представлявало приземна едноетажна постройка с размери 14,60/5,40 м, сглобена от дъбови талпи и греди, свързани с цилиндрични дървени клинове и ковани железни гвоздеи. Текето е имало две помещения без връзка помежду им и широк навес пред тях. В северно помещение се е намирал гробът на светеца, а южното най-вероятно е служело за имарет или магерница на манастира. Върху две от стените му са били изработени дърворезбени пана, изобразяващи съответно стилизирани стебла на дървета и ръка, държаща дървена сабя (символ на бекташийския орден), дърво и саркофаг с два свещника на него и седмолистен цвят между тях. Непосредствено до текето, на североизток от него, се е намирало аязмото със засводен с каменни квадри отвор и тухлен под. На 10-ина метра южно от текето е имало малка екседра, обърната на запад и най-вероятно свързана с някакъв култов ритуал. А на североизток от постройката все още личат останките от старо антично светилище. На този етап няма сигурни доказателства, че това светилище е просъществувало и през Средновековието, поради което не може да се приеме хипотезата за приемственост между християнски храм и мюсюлмански молитвен дом. По-скоро можем да предположим, че текето край с. Александрия следва класическия път на възникване и развитие на мюсюлманските манастири, или с другояче казано, че неговата начална история е пряк резултат от наложилата се още в първите векове на османското владичество практика за създаване на нови вакъфи. Според ислямското право последните представляват имущество, чиито доходи се завещават от притежателя им за религиозни или благотворителни цели за вечни времена. Текето край с. Александрия въниква най-вероятно през ХVІІ–ХVІІІ в. Манастирът край с. Александрия просъществувал да средата на миналия век. Близо цяло столетие той се почитал и посещавал от различни етно-конфесионални общности: шиити; казълбаши; ортодоксални мюсюлмани; християни и цигани. Те идвали тук от всички краища на Добруджа и Лудогорието, за да измолят от светеца живот, здраве и закрила. Днес някогашното утраквистично светилище е превърнато в християнски манастир, чийто патрон е Св. Илия.

Крепост Залдапа

Залдапа е най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа. Тя е разположена в м. Калето, между селата Абрит и Добрин, Добричка област. В по-старите публикации, а и сред местното население е позната с различни названия – Абтаатското кале, Къз кале, Добрин кале, Добри кале и Хисар кале, а името й означава студена или жълта вода. Дълго време в науката градището край с. Абрит се отъждествяваше с античния град Абритус. Впоследствие, след като той бе локализиран край Разград, археолозите свързаха селището с енигматичния град Залдапа, дълго търсен дотогава в цяла Североизточна България и Добруджа. Тази локализация, направена едва преди около 7 десетилетия, се е наложила вече в съвременната историческа книжнина, при все че все още не разполагаме с нейно епиграфско потвърждение. Залдапа заема обширен полуостров с дължина 1200 м и ширина до 500 м, ограден от изток, север и северозапад от дълбока долина, а от запад и югозапад – от къс страничен дол. Северната част на полуострова представлява сравнително равна платовидна тераса, а южната е значително по-широка и хълмообразна. Именно тя е укрепена с крепостна стена и върху нея е разположен античният град. Теренните наблюдения показват, че той е бил гъсто застроен. В северната част на полуострова, както и в долината, непосредствена източно и западно от укрепената територия, най-вероятно са се намирали неговите квартали. Тъй като укрепителната система на Залдапа демонстрира твърде хомогенен облик, следва да се предположи, че изграждането й е било осъществено в рамките на една-единствена, при това, вероятно, сравнително краткотрайна строителна кампания. Крепостната стена се състои от множество строго праволинейни отсечки. Тя има общо 32 крепостни кули с различна форма и размери, 3 главни и 2 по-малки порти. Обликът на укрепителната система категорично свидетелства за късноримския й произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров. Първите археологически проучвания в Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от К. Шкорпил.